Автор Мирела Костадинова Хаджи Ненчо Д. Палавеев е един от възрожденските

Автор Мирела Костадинова

Хаджи Ненчо Д. Палавеев е един от възрожденските благодетели. През живота си той съумява да натрупа доста положение. В последните години от живота му то възлиза на близо 40 млн. лв. и 450 кг. злато. Голяма част от парите си подарява обилно за положителни каузи, доста от тях свързани с родната му Копривщица. Дълбоко е знаел, че таман положителното и щедростта построяват мощно и крепко общество.

От детските си години хаджи Ненчо Д. Палавеев живеел надалеч от България – в Кайро, столицата на Египет. Много нашенци по това време емигрирали, с цел да търсят хляба си в чужбина – Румъния, Русия, Гърция и Мала Азия, само че към Египет нямали интерес поради неговата раздалеченост от България. Съдбата отвела момчето таман в страната на пирамидите. Там, години наред младият Палавеев се занимавал с търговски каузи. Макар надалеч от родината останал добър българин, който мислел за отечеството си и за напредъка му.

Спорна е годината на неговото рождение – в кръщелното му удостоверение е посочена 1857 година, само че в други документи са записани разнообразни години. Син е на Дончо Палавеев, състоятелен човек и на неговата брачна половинка Неша. Двамата имат още един наследник и две дъщери.
От дете Ненчо Палавеев обичал познанието и родителите му го записали в Копривщенското учебно заведение. Отначало учил при даскал Груйо, а по-късно при учителя Тодор Бучков. По това време момчето надали е предполагало, че ще има част от акциите на Суецкия канал, открит 1869 година

Едва десетгодишен отива с татко си на Божи гроб и става хаджия. След години се връща в Йерусалим и Витлеем, с цел да търгува с икони и седеф.
Бащата на хаджи Ненчо въртял търговия с абаджийски артикули в Египет. Заради това всяка година ходел по тези далечни земи и печелел добре. След известно време поискал да научи на комерсиалните тънкости и първородния си наследник Ненчо. Когато навършил тринадесет години татко му хаджи Дончо Палавеев го завел в Кайро. Момчето пособие в комерсиалните му каузи и чиракувал. В продължение на няколко месеца посещавал гръцко учебно заведение, само че го напуснал.

Работата вървяла добре, само че след Освобождението на България, събитията се трансформирали. След британската окупация на Египет, търговията с абаджийски артикули тръгнала обратно. По тази причина татко му Дончо Палавеев и брат му Семко напуснали вечно страната на пирамидите.

Хаджи Ненчо не поискал да се върне с тях и останал да живее в Кайро. Продължил да се занимава с дребна търговия, разкрил магазин за сладкарски произведения на пристанището в Александрия. Животът му не бил лек – работел непрекъснато и това му помогнало да напредва в делата си. Имал опция да пътува по необятния свят и Египет по поречието на Нил, до Хартум. Ходил е и до Судан, по арабското крайбрежие на Червено море, бил по работа в Джеда, пристанището на Мека, в Ходейда, пристанището на Санаа, в Аден и слизал даже в Занзибар, югоизточна Африка. Заради комерсиалните си каузи посетил и някои места в Индия – Бомбай, Калкута, Коломбо, Мадрас. От другите места закупува артикули и ги продава на други, където са изключително търсени. От Индия купува индиго и слонова кост, а от Багдад и Сирия – коприна и персийски килими.

Търговията му помогнала да научи няколко езика - гръцки, арабски, турски, съветски, италиански, френски. Находчивостта му и комерсиалния нюх го свързват в търговски връзки със Судан и Англия. Тръгнал от елементарното Копривщенско учебно заведение съумява да се издигне до огромен търговец. Значителното си благосъстояние натрупва освен от търговия, само че и от земеделие. Притежава недвижими парцели в покрайнините на Кайро, в Зейтун, в Марг. Захванал се да търгува и с британски стоманени произведения, занимавал се също с банкерство.

Трудните времена, които хаджи Ненчо претърпял в Египет, го принудили да потърси поддръжка. Станал съветски гражданин и търговски и дипломатически представител в Египет. Това му отворило доста пътища по света. Тъкмо той имал достойнството да посрещне съветският император Николай II, когато дошъл в Египет. Придружавал го по време на разходките му из страната на тогавашните фарони.

Завърнал се за първи път в родния си град през 1884 година заради гибелта на татко си. Тогава се захванал да прави благодеяния за хората и Копривщица. Не отказвал помощ и поддръжка на тези, които желали да заминат за страната на пирамидите, с цел да търсят шанса си. Помагал на българи заболели от туберкулоза, които търсели излекуване под небето на Египет. Когато митрополит Милетий отишъл там да се лекува употребил се от помощта и препоръките на хаджи Ненчо, който се погрижил да го настанят в болница за лекуване. За страдание митрополитът умрял в ръцете на хаджи Ненчо, който след това уредил въпроса с погребението.

Не не запомнил отечеството си, изключително родния си град Копривщица, където се трансформира в великодушен донор. „ От ранно детство до старини съм бил вън от рамките на благото ни Отечество; предан в търговия, като имах опция да обходя доста земи и да пребродя много морета, само че въпреки надалеч от Родината, тя постоянно е била близо до сърцето ми… “, казвал той.

През 1900 година вдигнал постройка до черквата със салон за епитропите. Две години по-късно построил параклис „ Св. Архангел “, а след това и читалище с сценичен салон, което коства 20 000 лева, след време носи неговото име. Построява и читалище в Златица.

Помага с пари за водоснабдяването на града, също и за издигането на Паметника пантеон в центъра на Копривщица в памет на починалите в Априлското въстание. За него изпраща от Кайро 1000 британски лири, само че след това дава и още пари за дозавършване на градежа.

Дарява средства за издигане на камбанария при черквата „ Св. Николай “. С негови пари се доизгражда и изписва храма „ Успение на Пресвета Богородица “, както и основаването на Полукласическа гимназия и интернат към нея. Има заслуги за създаване на паметника на поета Димчо Дебелянов, сътворен от скулптора Иван Лазаров, както и на други монументи на известни копривщенци –Найден Геров, Любен Каравелов, Георги Бенковски и още имена от историята. И през днешния ден по калдаръмените улички на градчето могат да се видят чешми правени с негови дарения. Залесява връх с иглолистни дървета. Издига главно учебно заведение.

Основава и благотворителна фондация, която носи неговото име. Целта ù е израстването на обичаната му Копривщица в икономическо и културно отношение. Тя се ръководи от настоятелство, а членовете се избират от копривщенските благотворителни сдружения в София и Пловдив, от шефа на гимназията в родния му град, както и от женското сдружение „ Благовещение “.

По-късно, след гибелта му, фондацията осчетоводява цялото му имущество: една четвърт идеална част от бащините му две къщи, личната му къща, намираща се в Ламбовската махала, четири яхъра в Александрия, 57 облигации от банката „ Деджил унифие “ в Египет, 200 облигации от Земеделската банка в страната на пирамидите, 150 облигации от Националната банка там. Всички тези скъпи бумаги се съхраняват в банка в Базел. На Копривщица са завещани и влоговете на името на Палавеев, които се намират в Българската национална банка, Българската земеделска банка-София, Популярната банка в Копривщица.
През дните си обилно подарява пари за манастири, организации, за градеж на Пловдивската духовна семинария. Помага на многодетни фамилии, сираци, вдовици и инвалиди от войните.

Това му печели почетно място сред заслужилите копривщенци. Награден е с ордени и дипломи – „ За цивилен заслуги “ IV степен, почетен знак „ Насърчаване на человеколючието “ II степен, Командирски кръст за цивилен заслуги.

Окончателно се завръща в България през 1926 година и живее в София. До края на живота си не минава под венчило, считал брака за „ празна работа “ и нямал свои деца. Роднините му кроели свои проекти да получат цялото му завещание, зародили различия и разногласия. Той научил за това и намерил хора да купят празен ковчег, който да се изпълни с камъни. После наредил да се уведомят околните му, че си е отишъл от живота. Искал да види до къде ще стигне алчността на роднинете му, които нямат никакви заслуги за благосъстоянието му. Така станал очевидец на „ погребението “ си. А след това оставя цялото си положение на родната Копривщица. Твърдял, че „ благосъстоянието не е за всяка уста лъжица “, тъй като с него може да се направи положително, само че и зло.
Написва наследството си през 1933 година Умира в столицата три години по-късно в болничното заведение на Българския Червен Кръст. Погребан е с почести в Копривщица, където още приживе е построил фамилна гробница в двора на църквата „ Успение Богородично “, където са заровени родителите му. Във безконечния му път, с цел да го изпратят се стича целия град, както и хора от покрайнините.

През 2019 година в родния му град е учредено Сдружение „ Хаджи Ненчо Д. Палавеев – благодетелят на Копривщица “, което има за цел да разпространява благотворителната активност на великодушния българин, да провежда благотворителни събития за поддържане и възстановяване на здания издигнати с негови дарения, да се сътвори благотворителен фонд за надарени деца от възрожденското градче, както и да се проучат архиви свързани с делото му.

Животът на този деятелен българин е заслужен за филм, който споделя, че щедростта идва от сърцето. Тя е мисълта за благополучието на другите. Хаджи Ненчо Д. Палавеев не търсел популярност и компенсация. Делата си вършел от дълбока любов към индивида.